Парашутист
Вървиш устремено,
самоуверен и толкова сигурен
стъпваш на бялата птица
и политаш с нея.
Тя те пренася до друг свят,
тя те кара да се чувстваш добре
и търсейки жадуваната свобода,
ти политаш разперил ръце.
Безгрижен полет,
миг на тишина и спокойствие –
далеч от грижи и болки,
ти можеш да бъдеш себе си
Без страх,
взел времето в ръцете си,
ти летиш
и птиците са твои приятели.
Във висините ти видя
Мястото, където слънцето ляга да спи,
и чу безгрижния шепот на вятъра,
прегърнал пухкавите бели завивки.
Ти изкачваш висоти,
където никой не е бил,
и виждаш това,
което не може да се опише.
И пак така, ден подир ден,
ти политаш, обикнал висините,
и търсиш малко топлинка,
за да я дадеш на хората.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
...
