Под искрящите въпроси на звездите
Под искрящите въпроси на звездите
орисан съм навярно, сам да скитам.
Ще се пропия, някой ден ще хленча
на пейката отсреща, кучета ще лаят
по скъсаните ми обувки,
децата ще се плашат...
А аз ще бъда пиян и много трезвен.
Кому ли нужен съм, или полезен?
Остава ми да плача и да пея,
а псетата отсреща да ме лаят.
Звездите, някъде далеч,
в душите си са много безразлични.
И нека пиян, и нека сам да бъда...
Все някой ден,
надявам се от пейката да падна
и долу във калта, на кал да се превърна.
Безполезно е било
усилието ми да мечтая.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
© Светослав Иванов All rights reserved.
