Под сводовете, в храма...
Под сводовете, в храма...
Където само свещите пращят
и дигат пламък горе, към небето.
Където с тиха жалост и утеха
не свалят погледи от мен светците.
Душата ми е в своя дом.
За себе си не искам прошка.
Нито ще се моля.
Прекланям се и прося чудо,
за грешния, за болния, за оня
не искащ да посрещне вечерта...
Защото те, и аз- едно сме.
Иконите ме гледат кротко
зад свещите, с неземна благост.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
27.09.2005 г
© Светослав Иванов All rights reserved.
