May 28, 2006, 10:59 PM

Поете

  Poetry
124 0 20
Поете, не разбирам сложни строфи,
прикриващи духовна пустота.
Стоиш на стола, целомъдрен,
с перото драскаш в моята душа.

Не пишеш стихове, а удряш ми плесници,
които във ушите ми кънтят.
За мене те са неразбрани,
на теб подобните мълчат.

Нима не може да напишеш просто,
за "малките", но смислени неща?
В очите на едно момиче,
да съживиш забравена сълза.

Да я накараш да се влюби
във музиката на прекрасен стих.
Поезията, без илюзии,
да я открие в оня мит:

За белия пегас, пристигащ нощем
и носещ те на своите крила.
Но ти си толкова суетен,
а аз не мога да те разбера!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, приятели! Свеждам почтително глава пред Вас, Дими, Джейни,Силве и Мили, както и пред чувствата Ви, изразени със стихчета " прости "!
  • Гери,Ванда,Веси, сърдечни поздрави и благодаря за миговете, които ми подарявате!
  • Господин Крумов,
    много съжалявам, че сте се засегнали от този стих!Моля Ви, пояснете израза "какво е неразбираемо написаната поезия ".Благодаря за високата оценка от 5.85, но оценките са без значение.
  • Страхотен стих, Людмиле!!!
  • "Нима не може да напишеш просто,
    за " малките " но смислени неща?
    В очите на едно момиче,
    да съживиш забравена сълза."

    Прекрасен стих! Благодаря!))