Поете
Поете, не разбирам сложни строфи,
прикриващи духовна пустота.
Стоиш на стола, целомъдрен,
с перото драскаш в моята душа.
Не пишеш стихове, а удряш ми плесници,
които във ушите ми кънтят.
За мене те са неразбрани,
на теб подобните мълчат.
Нима не може да напишеш просто,
за "малките", но смислени неща?
В очите на едно момиче,
да съживиш забравена сълза.
Да я накараш да се влюби
във музиката на прекрасен стих.
Поезията, без илюзии,
да я открие в оня мит:
За белия пегас, пристигащ нощем
и носещ те на своите крила.
Но ти си толкова суетен,
а аз не мога да те разбера!
прикриващи духовна пустота.
Стоиш на стола, целомъдрен,
с перото драскаш в моята душа.
Не пишеш стихове, а удряш ми плесници,
които във ушите ми кънтят.
За мене те са неразбрани,
на теб подобните мълчат.
Нима не може да напишеш просто,
за "малките", но смислени неща?
В очите на едно момиче,
да съживиш забравена сълза.
Да я накараш да се влюби
във музиката на прекрасен стих.
Поезията, без илюзии,
да я открие в оня мит:
За белия пегас, пристигащ нощем
и носещ те на своите крила.
Но ти си толкова суетен,
а аз не мога да те разбера!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмил Todos los derechos reservados
