Погребан под одеалото затихвам...

Погребан под одеалото затихвам.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Вещае зима тъмния прозорец,

зад който шумно душат ветровете.

И сякаш скрит, заровен под чаршафа

усещам своя дъх на гонено животно,

потта по мокрите си косми…

Но в тъмното захвърлен съм доволен -

отново ядох, дишам и е тихо.

Преситен от победи звяр- Денят го няма,

чак утре ще се срещам пак със хора…

Милостиво топло е одеалото, полека

господарят Бог ще ме дари с покоя.