Покаяние
Кръв се стича по дървото
Здраво и напречно заковано
Като кръста на Голгота,
А кръвта е грешна – твойта.
В ярост чупиш си ръката
В твърдостта и белотата
На безгрешната стена.
Черна кръв и смачкан кокал
Ти напомнят за греховен
Необмислен, страшен ход.
Свежа кръв в главата тежка,
Като лек вечерен бриз,
Ти посочва верен път.
А усмивка след кавгата
След целувка през сълзи
На езика ти търкулва:
„Скъпа, моля те прости!”
© Хитреций Гай Хитреций All rights reserved.
дори няма да се мъча да го редактирам. 
