Полет на душата
Полет на душата
Въображението си развинти,
душата си от земните окови ти освободи
и като волна птица я пусни
да полети към необятни висини.
Към слънцето ще се стреми
и към далечните звезди,
дорде във блясъка не изгори
от ярките космически лъчи.
Защо тогава таз душа немирна
към гибелта стреми се тъй безспирна?
Ще изгори във огъня - това е ясно,
но следва нещо тъй прекрасно –
като Феникс ще се прероди и
жизнените сили ще си закали.
Ще покорява планините,
ще обхожда равнините,
ще преброди и горите,
като вятър ще се рее пак във висините,
в небесното пространство как ще плува
все дно сънува,
със скоростта на слънчевата светлина
ще покорява звездните недра,
но този път лъчите
не ще опропастят мечтите.
© Булгариен Психо All rights reserved.
