Полет на душата
Полет на душата
Въображението си развинти,
душата си от земните окови ти освободи
и като волна птица я пусни
да полети към необятни висини.
Към слънцето ще се стреми
и към далечните звезди,
дорде във блясъка не изгори
от ярките космически лъчи.
Защо тогава таз душа немирна
към гибелта стреми се тъй безспирна?
Ще изгори във огъня - това е ясно,
но следва нещо тъй прекрасно –
като Феникс ще се прероди и
жизнените сили ще си закали.
Ще покорява планините,
ще обхожда равнините,
ще преброди и горите,
като вятър ще се рее пак във висините,
в небесното пространство как ще плува
все дно сънува,
със скоростта на слънчевата светлина
ще покорява звездните недра,
но този път лъчите
не ще опропастят мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Булгариен Психо Всички права запазени
