Oct 6, 2004, 4:57 PM

Понякога

  Poetry
246 0 4

Понякога сълзите просто не спират,
преливат очите във мътна река,
понесла водите си черни към вира
клокочещ в безкрая, накрай вечноста.


Понякога думите просто не стигат,
умират понесени те от дъха.
И кожата ледена нежно допират.
Напразно там търсят искра топлина.


Понякога хората просто загиват -
ей тъй се отделят от нас и света.
Но когато, ей тъй, твой приятел умира
умира със него и твойта душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галка Малка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубав стил, но защо само тъга строи от стиховете ти?!
    нищо ли светло не виждаш в този свят?
  • Чудесно е! Напомня ми за един приятел. Вярвай, че хората, които си изгубила са с теб! И след време ще разбереш, че наистина е така
  • Хубав стил, но защо само тъга строи от стиховете ти?!
    нищо ли светло не виждаш в този свят?
  • Чудесно е! Напомня ми за един приятел. Вярвай, че хората, които си изгубила са с теб! И след време ще разбереш, че наистина е така