6 окт. 2004 г., 16:57

Понякога

248 0 4

Понякога сълзите просто не спират,
преливат очите във мътна река,
понесла водите си черни към вира
клокочещ в безкрая, накрай вечноста.


Понякога думите просто не стигат,
умират понесени те от дъха.
И кожата ледена нежно допират.
Напразно там търсят искра топлина.


Понякога хората просто загиват -
ей тъй се отделят от нас и света.
Но когато, ей тъй, твой приятел умира
умира със него и твойта душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галка Малка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стил, но защо само тъга строи от стиховете ти?!
    нищо ли светло не виждаш в този свят?
  • Чудесно е! Напомня ми за един приятел. Вярвай, че хората, които си изгубила са с теб! И след време ще разбереш, че наистина е така
  • Хубав стил, но защо само тъга строи от стиховете ти?!
    нищо ли светло не виждаш в този свят?
  • Чудесно е! Напомня ми за един приятел. Вярвай, че хората, които си изгубила са с теб! И след време ще разбереш, че наистина е така