May 13, 2004, 1:14 PM

Послание

  Poetry
348 0 2
Небето сякаш вмигом се изсипа, със тежката си, чиста красота. Притисна, обгърна ме и викна: Защо, защо не ме разбра? И дишам трудно, блъскам се в объркване. Сълзите ми не са като река, пресъхнаха, до болка чак ме заболя. Ръцете на обидата ме сграбчиха за гърлото, надолу премаля... Реших- ще стана тиха, таинствена като нощта. Ще бродя само с мисли, ще се питам: Какво направих и защо не ме разбра?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми като идея и изпълнение, може на места да се пооглади, но и така върви. " До болка чак ме заболя" - на пръв поглед шокира, но после си казваш - защо пък не. Като цяло-поздравления от мен!
  • Хареса ми като идея и изпълнение, може на места да се пооглади, но и така върви. " До болка чак ме заболя" - на пръв поглед шокира, но после си казваш - защо пък не. Като цяло-поздравления от мен!