Послание
Небето сякаш вмигом се изсипа,
със тежката си, чиста красота.
Притисна, обгърна ме
и викна:
Защо, защо не ме разбра?
И дишам трудно,
блъскам се в объркване.
Сълзите ми не са като река,
пресъхнаха,
до болка чак ме заболя.
Ръцете на обидата ме сграбчиха
за гърлото, надолу премаля...
Реших-
ще стана тиха,
таинствена като нощта.
Ще бродя само с мисли,
ще се питам:
Какво направих
и защо не ме разбра?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Все права защищены
