Последно
Лопатите копаят моя гроб.
Сами, защото циганите плачат.
И времето препуска в див галоп
към тебе, смърт. Дали глупаците,
които съм обичала, ще ме изпратят
и ще ми хвърлят рохка пръст отгоре?
Или ще галят щърбите лопати,
преди да им поръчат нови гробове?
Дали роднините ще поделят наследството
без да си бъркат по очите?
Или заради 3 пробити тенджери
ще се намразят... Скритите
послания в тетрадките ми ще намерят ли
децата на децата на децата ми,
ще видят ли петната по тефтерите
със стиховете, на които съм заплакала,
разтърсвана от болка и носталгия,
и от любов към моите палачи...
Лопатите копаят... Катафалката
ме чака на летището... Да чака...
Когато циганите РАЗРЕВАТ ЦИГУЛКИТЕ
и гробището се разкаля от сълзите им,
а мъртвите запеят под качулките
от мрамор и от всякакви гранити,
ще дойда горда, млада и студена
и мястото до мен ще е свободно,
на него гордостта ми ще приседне
и ще ме пази от приятели и Бога.
© Румяна Симова All rights reserved.
