Jul 2, 2006, 9:58 PM

ПОСЛЕДНО

  Poetry
120 0 14

ПОСЛЕДНО

Искам да сложа край на всичко
Искам да им затворя устата
Трябва да изчезнат всички
Да спрат да ми се карат в главата
Мисля да полетя и да падна
Студената и твърд ще ме вдигне
А ако сгреша и не стана
Ще ги изгоня, окото ми няма да мигне
Не мога да гледам в посока
Не мога да мисля безгласно
Ще тръгвам, ще падна пред блока
Това вече на всички е ясно
Петното в ума ми едва заличено
Появяват се нови
Очите не виждат, все пак устремени
Няма да помня
Изтръгвам топлина от гърдите
Човъркам, всяко споменче пада
Уморен съм, чакам ги да дойдат
Вестите за края - новата наслада

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Първев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нищо не ми говори това. Държа да подчертая, че там, където е нужно съм сложил знаци.
  • Не смятам, че е от значение пунсктоацията, за да се разбере написаното. Обикновено тя само пречи.
  • Тъкмо обратното. По този начин текста може да се чете по разллични начини и по-свободно. Където, все пак, трябват знаци, можеш да ги намериш. Премахването на пунктоацията е много разпространен метод в съвременната литература. За съжаление, тук всеки ме обвинява в некомпетентност, когато на вижда точки.
  • Хареса ми,доста!
  • ти си авторът, ти решаваш и все пак да ти припомня една стара история: "да се обеси не! да се помилва!" "да се обеси! не да се помилва!" е?