2 jul 2006, 21:58

ПОСЛЕДНО

  Poesía
119 0 14

ПОСЛЕДНО

Искам да сложа край на всичко
Искам да им затворя устата
Трябва да изчезнат всички
Да спрат да ми се карат в главата
Мисля да полетя и да падна
Студената и твърд ще ме вдигне
А ако сгреша и не стана
Ще ги изгоня, окото ми няма да мигне
Не мога да гледам в посока
Не мога да мисля безгласно
Ще тръгвам, ще падна пред блока
Това вече на всички е ясно
Петното в ума ми едва заличено
Появяват се нови
Очите не виждат, все пак устремени
Няма да помня
Изтръгвам топлина от гърдите
Човъркам, всяко споменче пада
Уморен съм, чакам ги да дойдат
Вестите за края - новата наслада

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Първев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нищо не ми говори това. Държа да подчертая, че там, където е нужно съм сложил знаци.
  • Не смятам, че е от значение пунсктоацията, за да се разбере написаното. Обикновено тя само пречи.
  • Тъкмо обратното. По този начин текста може да се чете по разллични начини и по-свободно. Където, все пак, трябват знаци, можеш да ги намериш. Премахването на пунктоацията е много разпространен метод в съвременната литература. За съжаление, тук всеки ме обвинява в некомпетентност, когато на вижда точки.
  • Хареса ми,доста!
  • ти си авторът, ти решаваш и все пак да ти припомня една стара история: "да се обеси не! да се помилва!" "да се обеси! не да се помилва!" е?