Посвещение

Обичам те, защото си различен.
Умислен, от живота отегчен.
И малко странен,
като бог античен.
Красив, но като лед студен.
 
Дали ще мога
с мойта обич пламък,
разпалена от несломим пожар,
Да стопля аз сърцето ти от камък
и вместо лед да станеш жар.

И лед и огън пак се сливат.
На лед не ставам, но истивам,
а с топлината те топя.