Посвещение
188
0
0
Обичам те, защото си различен.
Умислен, от живота отегчен.
И малко странен,
като бог античен.
Красив, но като лед студен.
Дали ще мога
с мойта обич пламък,
разпалена от несломим пожар,
Да стопля аз сърцето ти от камък
и вместо лед да станеш жар.
И лед и огън пак се сливат.
На лед не ставам, но истивам,
а с топлината те топя.
Умислен, от живота отегчен.
И малко странен,
като бог античен.
Красив, но като лед студен.
Дали ще мога
с мойта обич пламък,
разпалена от несломим пожар,
Да стопля аз сърцето ти от камък
и вместо лед да станеш жар.
И лед и огън пак се сливат.
На лед не ставам, но истивам,
а с топлината те топя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Кринова Всички права запазени