30.09.2004 г., 0:09

Посвещение

188 0 0
Обичам те, защото си различен.
Умислен, от живота отегчен.
И малко странен,
като бог античен.
Красив, но като лед студен.
 
Дали ще мога
с мойта обич пламък,
разпалена от несломим пожар,
Да стопля аз сърцето ти от камък
и вместо лед да станеш жар.

И лед и огън пак се сливат.
На лед не ставам, но истивам,
а с топлината те топя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Кринова Всички права запазени

Коментари

Коментари