Aug 7, 2006, 8:42 AM

Потъвам в тишината на смърта

  Poetry
88 0 12
Потъвам в тишината.
И падам... И падам...
Поглеждам надолу - мъка и болка.
Жално пропадам.
И страдам... И страдам..

Сърца ранени плачат,
души изгубени, проклети от съдбата крачат.
Изход търсят там в тунела на смъртта,
а не осъзнават, че все по-мрачен ще става света.

Там съм и аз.
Отново забравена викам без глас.
Отново съм няма,
потъвам самотна в бездънната яма.

И виж - не ми пречи като че ли,
там има много ранени души.
Дано сърцето с някоя да се сплоти,
за да може по-малко от смъртта да ме боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е Дори в убийствената болка и самота има капка надежда
    Дано сърцето с някоя да се сплоти,
    за да може по-малко от смъртта да ме боли.
  • Наистина много болка... При това засилена от тези повторения "и падам.." Но е много хубаво,макар и елегично!
  • Често човек пада на дъното, но това е само , за да излезе след това по - силен от преди. Успех!
  • Никой не е сам, никога не е сам, Ради. Наистина е тъжно, но в живота не всичко е само слънце и рози, нали Поздрави!
  • "Дано сърцето с някоя да се сплоти,
    за да може по-малко от смъртта да ме боли. "
    Как хубаво си казала Ради!
    Поздравления за стиха!
    И прегръдка за теб!