Потъвам в тишината на смърта
Потъвам в тишината.
И падам... И падам...
Поглеждам надолу - мъка и болка.
Жално пропадам.
И страдам... И страдам..
Сърца ранени плачат,
души изгубени, проклети от съдбата крачат.
Изход търсят там в тунела на смъртта,
а не осъзнават, че все по-мрачен ще става света.
Там съм и аз.
Отново забравена викам без глас.
Отново съм няма,
потъвам самотна в бездънната яма.
И виж - не ми пречи като че ли,
там има много ранени души.
Дано сърцето с някоя да се сплоти,
за да може по-малко от смъртта да ме боли.
И падам... И падам...
Поглеждам надолу - мъка и болка.
Жално пропадам.
И страдам... И страдам..
Сърца ранени плачат,
души изгубени, проклети от съдбата крачат.
Изход търсят там в тунела на смъртта,
а не осъзнават, че все по-мрачен ще става света.
Там съм и аз.
Отново забравена викам без глас.
Отново съм няма,
потъвам самотна в бездънната яма.
И виж - не ми пречи като че ли,
там има много ранени души.
Дано сърцето с някоя да се сплоти,
за да може по-малко от смъртта да ме боли.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Дори в убийствената болка и самота има капка надежда 
