Поука
ПОУКА<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Когато бяхме ученици в единайсти клас
обичах аз момиче във захлас.
изчаквах я след часовете, ходехме на бар,
приказвахме си за живота стар.
Но все не можех /не!/ да я притисна аз до мен,
целувки да си разменим.
Наместо туй стоях вдървен като хлапак,
приказвах си наум, че съм глупак!
И ето – дойде неизбежното така,
както идва само тя – Смъртта!
От нашата любов остана само прах,
всичко свърши пак във пълен крах!
Любимата ми взе да лъже, да бяга все от мен,
намери си един кретен,
а аз останах сам във този свят,
замислен чаках някакъв обрат.
Е, аз си взех поука – вече знам:
“Прегръщай и целувай! Нямай срам!
Защото иначе ще бъдеш ти ранен,
нещастен и опечален!”
Сега аз имам не една, а две любовници,
които все ме носят на ръце,
но няма я онази – непорочната любов,
останала там като зов...
м.02.1984г.
Любимец
© Калин Найденов All rights reserved.
