eddie (Ивайло Яков) eddie (Ивайло Яков)
77
Sep 5, 2006, 1:12 AM

ПРАЗНА КЪЩА

  Poetry
139 0 24
                  ПРАЗНА КЪЩА

Стоя самотен в празна къща.
Нощта поля с тъга града.
Сълзи във струи се прегръщат,
аз буден давя си съня.

Убих поредната минута-
угасна със стрелки изпити,
но тя от теб не беше чута-
за нея плакаха звездите.

А въздухът край мен ридае-
с ръжен черен ме боде.
И една безлична празна стая,
от мен усмивките краде.

Вратата сякаш залепена-
виси над непрекрачен праг,
а пантите й скърцат в мене-
в предишен миг, отваряш пак...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Яков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • белла (Белла)
    белла (Белла)
    Страхотен стих!Поздрави за поезията ти-тя е невероятно нежна и красива!6
  • f-31 (Креми)
    f-31 (Креми)
    Браво!
  • ches (Челси)
    ches (Челси)
    Хареса ми! Поздрави, Иво!
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    С тъга създал си ти стиха
    във всяка дума има самота.
    Бих казала:"Направо е върха",
    но не ми е в речника.Красота!

    Поздрав и усмивка.
  • petinka67 (Романтична душа)
    petinka67 (Романтична душа)
    а пантите й скърцат в мене-
    в предишен миг, отваряш пак...

    Силен и тъжен спомен,Ивайло...
    Хареса ми!