5.09.2006 г., 1:12

ПРАЗНА КЪЩА

140 0 24
                  ПРАЗНА КЪЩА

Стоя самотен в празна къща.
Нощта поля с тъга града.
Сълзи във струи се прегръщат,
аз буден давя си съня.

Убих поредната минута-
угасна със стрелки изпити,
но тя от теб не беше чута-
за нея плакаха звездите.

А въздухът край мен ридае-
с ръжен черен ме боде.
И една безлична празна стая,
от мен усмивките краде.

Вратата сякаш залепена-
виси над непрекрачен праг,
а пантите й скърцат в мене-
в предишен миг, отваряш пак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих!Поздрави за поезията ти-тя е невероятно нежна и красива!6
  • Браво!
  • Хареса ми! Поздрави, Иво!
  • С тъга създал си ти стиха
    във всяка дума има самота.
    Бих казала:"Направо е върха",
    но не ми е в речника.Красота!

    Поздрав и усмивка.
  • а пантите й скърцат в мене-
    в предишен миг, отваряш пак...

    Силен и тъжен спомен,Ивайло...
    Хареса ми!