Празно
Многоточието като падаща вода
между дума, съюз, междуметие...
остави празна следа
в едно междуредие.
Там веднага
латинка поникна,
някой сложи дъга
и притихна
нежен.
Постави прилежен
покривка от сняг
с най- вкусният хляб,
който си чупим
-не режем.
И както само
желаното ни има аромат,
като пчела постави рамо
на липовия цвят.
Мълчанието на паяка обърка струните
във стаята над спрялото ни парно,
където онзи бог на думите
ни гледаше “високопарно”.
Празно.
Странно.
© Георги Динински All rights reserved.
