Преди изгрев ...се опитвам да се усмихна
Във ъгълчетата <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
на очите
отново
се събират парчетата
на нощната умора.
Устните
се движат механично
и лениво
се разтягат в усмивка.
Лицето ми се опитва
да
изглежда нежно,
но погледът ми
се откъсва от тялото.
- Преди
изгрев съм подтисната.
А там -
някъде,
улиците
разтварят ръцете си
да прегърнат
бездомните кучета.
Протягам се към небето
и
си
мечтая да изплувам
от сънищата.
Сега
съм извън времето
Сама съм.
Мислите ми
са оставили
драскотини във въздуха
като
тънки нишки хлад.
Сгушвам се
в остатъка от нощта
и се отпускам
в тъмната ласка
на безнадежността.
Волята ми се е огънала
като пресъхнало речно корито.
Предала съм се
на разкъсващо самосъжаление –
без вяра, без приповдигнатост.
Сърцето ми
се зачервява от срам,
плътта ми изгубва материя.
Душата ми плаче тайно.
© Челси All rights reserved.
и
