Преди изгрев ...се опитвам да се усмихна
Във ъгълчетата <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
на очите
отново
се събират парчетата
на нощната умора.
Устните
се движат механично
и лениво
се разтягат в усмивка.
Лицето ми се опитва
да
изглежда нежно,
но погледът ми
се откъсва от тялото.
- Преди
изгрев съм подтисната.
А там -
някъде,
улиците
разтварят ръцете си
да прегърнат
бездомните кучета.
Протягам се към небето
и
си
мечтая да изплувам
от сънищата.
Сега
съм извън времето
Сама съм.
Мислите ми
са оставили
драскотини във въздуха
като
тънки нишки хлад.
Сгушвам се
в остатъка от нощта
и се отпускам
в тъмната ласка
на безнадежността.
Волята ми се е огънала
като пресъхнало речно корито.
Предала съм се
на разкъсващо самосъжаление –
без вяра, без приповдигнатост.
Сърцето ми
се зачервява от срам,
плътта ми изгубва материя.
Душата ми плаче тайно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Челси Всички права запазени
и
