Предпролетно
Когато си отива белотата,
плачат тихо капчуците
и тихо нареждат мълва,
че нещо хубаво идва.
Висулките,
замръзнали по къщите
ленливо се разтапят.
И сълзят.
Изплаква си земята мъките
и уморено се прозява.
И този път
дочака края на зимата бяла
и изгрева първи- жадно попи.
Цветятa поникнаха.
Тя пак си е цяла-
от тежест олекнала,
свежа искри.
Тя пак се усмихва
във цветните локви
и ражда надежди
във бяло цветче,
и дърветата- измръзнали, голи
се прераждат, за да родят плодове.
Предпразнично е..
изгревно е още,
като след дълга нощ,
в която ти
мълчалив, със съмнения лоши
си будувал.
Или кошмари зли
са мъчели покоя на съня ти.
Предпразнично е...
Белите тъги
измиват бавно грозното вчерашно,
изплакват нежно сънени очи,
помитат всичко пошло или прашно
и оставят света да искри,
земята- да шепне нежна молитва,
че всичко родено ще бъде добро,
че дълго ще пърхат крилете на птицата,
че злото ще бъде от утре само.
Повярвай,
сега света е очакване,
бяло очакване на слънчеви дни,
светът е родилка на мечти и копнежи,
животът е трепет на много души.
Животът е пъстър-
цъфтят цветовете
във нежните багри-
на пролет и смях.
Повярвай,
сега разцъфваме ние,
когато земята се моли за нас.
плачат тихо капчуците
и тихо нареждат мълва,
че нещо хубаво идва.
Висулките,
замръзнали по къщите
ленливо се разтапят.
И сълзят.
Изплаква си земята мъките
и уморено се прозява.
И този път
дочака края на зимата бяла
и изгрева първи- жадно попи.
Цветятa поникнаха.
Тя пак си е цяла-
от тежест олекнала,
свежа искри.
Тя пак се усмихва
във цветните локви
и ражда надежди
във бяло цветче,
и дърветата- измръзнали, голи
се прераждат, за да родят плодове.
Предпразнично е..
изгревно е още,
като след дълга нощ,
в която ти
мълчалив, със съмнения лоши
си будувал.
Или кошмари зли
са мъчели покоя на съня ти.
Предпразнично е...
Белите тъги
измиват бавно грозното вчерашно,
изплакват нежно сънени очи,
помитат всичко пошло или прашно
и оставят света да искри,
земята- да шепне нежна молитва,
че всичко родено ще бъде добро,
че дълго ще пърхат крилете на птицата,
че злото ще бъде от утре само.
Повярвай,
сега света е очакване,
бяло очакване на слънчеви дни,
светът е родилка на мечти и копнежи,
животът е трепет на много души.
Животът е пъстър-
цъфтят цветовете
във нежните багри-
на пролет и смях.
Повярвай,
сега разцъфваме ние,
когато земята се моли за нас.
© Боряна Владимирова All rights reserved.
