Принц на ноща
Кръв се стича от сърцето и рисува с блясък твоите устни.
Усмивка бегла пробягва по лицето и сякаш всичко е наред.
Очи безмълвни гледат те с блясък.
Очи без страст със страх и трепет.
Душа прекрасна свита от болезнен страх.
Ето, как любовта ни пак превръща се в пясък, в безполезен прах.
Музика без ноти и ужас без страх,
Това си ти и не отричам своя грях.
Обичам те, но късно е вече разбрах.
Сърцето е студено, потънало в твоя свят,
Тъй пуст, тъй леден и слаб,
Като кула от карти в стоманения град.
И грохот от машини и птичи смях,
Всичко слива се в болката на този грях.
И гарван грачи и вятър бушува,
Кръвта смразена е от вечния страх.
И болка, и мъка, и страст и любов,
Всичко обединява се в моя зов…
Ето…ето отново тръгвам си дори без последно “сбогом”.
Какво остава да стори влюбената ми душа, Освен да се огледа в тази сълза, Сълза, изрисувана с любов и гняв, омраза и грях, пропити с вина. Безпомощна и немощна лежи моята душа. Радва се на тази свобода. Безчувствена и бледна стои пак сама, Вслушана в песента на черната птица. Виж добре тази сълза. Тя и твоя е нали, принце на ноща?
Какво остава да стори влюбената ми душа, Освен да се огледа в тази сълза, Сълза, изрисувана с любов и гняв, омраза и грях, пропити с вина. Безпомощна и немощна лежи моята душа. Радва се на тази свобода. Безчувствена и бледна стои пак сама, Вслушана в песента на черната птица. Виж добре тази сълза. Тя и твоя е нали, принце на ноща?
© Димана All rights reserved.
