Приседнал съм на улицата : куче!
Приседнал съм на улицата : куче!
Булевардът... Пълно е с коли и хора.
Понякога се питам-как ли,
се чувстват тези хора в лимузини?
...Когато подминават и клошаря,
и тиквата, понесла пенсионерка,
единствената, хрисима вечеря....
Не са ли малко гузни, питам?!
Приседнал там, на улицата- чакам.
Ще чакам тук, и пак ще питам!
Когато побеснея от колите,
от хората с костюмите,
лъжите...
От всички минувачи мълчаливи,
рекламите на разните мръсници...
Ще се прибера в някоя свирепа кръчма.
И като псе бездомно-ще завия.
Ще вия дрезгаво... Ще дойде сервитьора,
/ сърдит и зъл, като нощта навънка/
Под юмруците му ще заплача.
А пияните дори ще ръкопляскат !
Паважът ще е твърд и хладен.
И няма го, дори едното куче
да дойде, да оближе моите рани.
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
© Светослав Иванов All rights reserved.
