Nov 19, 2005, 10:21 PM

Приятел(предател)

  Poetry
199 0 4

Наричаш ми се приятел,
а защо щом обърна гръб ставаш мой предател.
В мен нахлуват спомени за онези дни,
когато рамо до рамо бяхме аз и ти,
спомняш си нали? Приятели докато смърта ни раздели.
Какво ли с теб не преживяхме и видяхме,
но все пак оцеляхме, защото аз бях до теб
както ти до мен и така беше всеки ден.
Ти за мен беше причина зъби да стискам
и никога да не кажа "немога" или "неискам".
Имах нужда от подкрепа в този ужасен живот,
но знаех че и ти се чувстваше така,
за това винаги бях до теб за да ти подам ръка.
Пътищата ни се разделят, но и пресичат
истиските приятели никога не се отричат.
И нищо мене не може да ме спре
по-добре да пукна прав отколкото на колене.
Но никога аз няма да те изоставя,
заклевам се че никога не ще те забравя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Папи All rights reserved.

Comments

Comments