19 nov 2005, 22:21

Приятел(предател)

  Poesía
202 0 4

Наричаш ми се приятел,
а защо щом обърна гръб ставаш мой предател.
В мен нахлуват спомени за онези дни,
когато рамо до рамо бяхме аз и ти,
спомняш си нали? Приятели докато смърта ни раздели.
Какво ли с теб не преживяхме и видяхме,
но все пак оцеляхме, защото аз бях до теб
както ти до мен и така беше всеки ден.
Ти за мен беше причина зъби да стискам
и никога да не кажа "немога" или "неискам".
Имах нужда от подкрепа в този ужасен живот,
но знаех че и ти се чувстваше така,
за това винаги бях до теб за да ти подам ръка.
Пътищата ни се разделят, но и пресичат
истиските приятели никога не се отричат.
И нищо мене не може да ме спре
по-добре да пукна прав отколкото на колене.
Но никога аз няма да те изоставя,
заклевам се че никога не ще те забравя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Папи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios