Призрак!!!
Когато вечер призрака на голямата любов<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Излезе от сърцето и мълчаливо ме погледне
С бледи черти и искрящи, обичащи очи,
Да сторя всичко непосилно съм готов
За да може пак във мен да седне
И без думи да усети как боли,
Да усети , че живота с друга е суров,
Как не искам да е тя, когато в леглото легне
И как на устните целувката горчи!!!
Но тя е просто призрак,
Само запаметената обвивка,
На някога изгаряща любов!
Между нас е гъст и непрогледен мрак!
Нека поне да ме дари с една единствена усмивка!
Ако не – и аз да стана призрак съм готов!
© Чефко All rights reserved.
Браво! 
