12 dic 2005, 22:19

Призрак!!!

  Poesía
111 0 4

Когато вечер призрака на голямата любов<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Излезе от сърцето и мълчаливо ме погледне

С бледи черти и искрящи, обичащи очи,

Да сторя всичко непосилно съм готов

За да може пак във мен да седне

И без думи да усети как боли,

Да усети , че живота с друга е суров,

Как не искам да е тя, когато в леглото легне

И как на устните целувката горчи!!!

 

Но тя е просто призрак,

Само запаметената обвивка,

На някога изгаряща любов!

Между нас е гъст и непрогледен мрак!

Нека поне да ме дари с една единствена усмивка!

Ако не – и аз да стана призрак съм готов!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чефко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нестандартно и много хубаво! Браво!
  • Много ми хареса на мен лично, наистина си много нестандартен това точно е изключително... страшно е и аз съм се чувствала така. Притежаваш таланта да проникваш в душата на читателя и в един момент стихотворението и читателя да станат едно в миналото и настоящето
  • Нестандартно и много хубаво! Браво!
  • Много ми хареса на мен лично, наистина си много нестандартен това точно е изключително... страшно е и аз съм се чувствала така. Притежаваш таланта да проникваш в душата на читателя и в един момент стихотворението и читателя да станат едно в миналото и настоящето