Пропаст
Духът ми лута се във мен
В живот без спомени живея
Аз нямам мира нито ден
Защо ли аз не мога да се смея
Не виждам синьото небе
Не чувствам топлите лъчи
И само в бедното сърце ужасна болка пак мълчи
Аз искм като птица да летя
Далеч над горест и омраза
Но пак аз тука ще стоя защото тъй съдбата ме наказа
Бих дал аз всичко на света за светъл лъч за миг надежда
Дори бих дал и своята душа за да не знам как мъката изглежда
Аз искам никой да не страда като мен дори за малка част от кратък ден
Не искам никога в ничии очи да виждам мойте кървави сълзи
Не искам никога човешките уши да чуват плач на счупени мечти
И никой да не чувства студ и мраз
Тъй както чувствал съм ги аз.
В живот без спомени живея
Аз нямам мира нито ден
Защо ли аз не мога да се смея
Не виждам синьото небе
Не чувствам топлите лъчи
И само в бедното сърце ужасна болка пак мълчи
Аз искм като птица да летя
Далеч над горест и омраза
Но пак аз тука ще стоя защото тъй съдбата ме наказа
Бих дал аз всичко на света за светъл лъч за миг надежда
Дори бих дал и своята душа за да не знам как мъката изглежда
Аз искам никой да не страда като мен дори за малка част от кратък ден
Не искам никога в ничии очи да виждам мойте кървави сълзи
Не искам никога човешките уши да чуват плач на счупени мечти
И никой да не чувства студ и мраз
Тъй както чувствал съм ги аз.
© Атанас Димитров All rights reserved.
