Пропилях живота си…Сега е късно.
Пропилях живота си…Сега е късно.
Залитам пиян сред старите дувари,
преплитам стъпки с мътните си мисли.
И плюя грозно, някого ругая…
…Кого ли ?
Минава полунощ и няма никой.
Фенерите превръщат ме в призрак -
залитащ, дрезгав, пиян и мръсен…
Да бе познала майка ми, ще ме удави.
Да беше това поне, направила за мене.
А ето - псувам, тръгнал съм безпътен.
Къде да ида, кой ще ме посрещне ?…
Да взема да се върна там - под моста.
Прокудено животно, неуспяло…
И като плъх в капан да се удавя.
© Светослав Иванов All rights reserved.
