Jan 29, 2005, 5:45 PM

ПРОПИЛЯХ ЛЮБОВТА СИ ПО КРЪЧМИТЕ...

  Poetry
218 0 10

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

                                     Пропилях любовта си по кръчмите.

                                 Пих много и не успях да докосна очите ти.

                                 Оркестърът свиреше силно,

                                 зад гърба ти се любих със курвите.

                                 Една сервитьорка хвърли таблата с чашите,

                                 тримата цигани се натъжиха и плакаха.

                                 Не усетих кога си си тръгнала,

                                 изтрезнях много късно, любовта беше свършила.

                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • много ви благодаря!
  • Тъжна, но добре нарисувана "картина"... уловени мигове от пропиляно щастие..
  • Много, много хубав стих! "изтрезнях много късно, любовта беше свършила." - така се случва твърде често (затова пък алкохола не свършва
    Стихът ти наистина е хубав и тъжен... реалност! Поздрави!
  • Мая, след малко ще прочета какво си написала ,
    но този твой коментар ме впечатли .
    Защото ...бих искал и аз да го кажа )
  • Много хубаво пишеш, Светославе!... Всичко, което прочетох от творбите ти ме впечатли по един или друг начин... Наистина си страхотен талант. Само не разбирам защо се принизяваш толкова и се впускаш в безмислени полемики и унизителна размяна на просташки реплики?... Можеш да бъдеш пример за добро отношение на по-младите потребители в сайта, защото със сигурност всеки, който е прочел творбите ти ги е оценил по достойнство, макар и не всеки да го признава открито... Можеш, разбира се да не взимаш под внимание написаното от мен. Просто изказах мнение. Поздравче!