Sep 1, 2006, 10:43 PM

Прошка

  Poetry
104 0 6
Защо, кажи, дошъл е краят?
Нима ще трябва да простя?
Да търся себе си някъде в рая -
там, където никога не съм била.


Нима ще трябва всичко да преглътна?
Яростта в дланите си да изгоря?!
Тъй лесно примирението си да прегърна -
с огън омразата си да потуша.


Това ли възмездие непрестанно чаках -
думите в мълчание да облека.
За това ли превивах се и плаках?
И как обидата си да покося?!


Мразя те и не искам да го крия
зад позата на престорената доброта.
Същността си ми наложи да убия!
Е! Кажи ми как да ти простя?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Баковска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Петя!
    поздрави и за този стих!
  • Трудно е ,как се дава прошка
    щом някой поругал е същността.
    Това не е просто човешка грешка
    по лошо е-убийство на личността.

    Поздрав за силния стих
    и усмивка в този час тих.
  • Мразя те и не искам да го крия
    зад позата на престорената доброта.
    Същността си ми наложи да убия!
    Емоция и обида,но...ти прости-живота продължава!
    Поздрави!
  • Браво, Петя!
    поздрави и за този стих!
  • Трудно е ,как се дава прошка
    щом някой поругал е същността.
    Това не е просто човешка грешка
    по лошо е-убийство на личността.

    Поздрав за силния стих
    и усмивка в този час тих.