Прошка
Защо, кажи, дошъл е краят?
Нима ще трябва да простя?
Да търся себе си някъде в рая -
там, където никога не съм била.
Нима ще трябва всичко да преглътна?
Яростта в дланите си да изгоря?!
Тъй лесно примирението си да прегърна -
с огън омразата си да потуша.
Това ли възмездие непрестанно чаках -
думите в мълчание да облека.
За това ли превивах се и плаках?
И как обидата си да покося?!
Мразя те и не искам да го крия
зад позата на престорената доброта.
Същността си ми наложи да убия!
Е! Кажи ми как да ти простя?!
Нима ще трябва да простя?
Да търся себе си някъде в рая -
там, където никога не съм била.
Нима ще трябва всичко да преглътна?
Яростта в дланите си да изгоря?!
Тъй лесно примирението си да прегърна -
с огън омразата си да потуша.
Това ли възмездие непрестанно чаках -
думите в мълчание да облека.
За това ли превивах се и плаках?
И как обидата си да покося?!
Мразя те и не искам да го крия
зад позата на престорената доброта.
Същността си ми наложи да убия!
Е! Кажи ми как да ти простя?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Баковска Всички права запазени
