Apr 3, 2006, 4:38 PM

Прости

  Poetry
206 0 12

Дими, Благодаря ти!!!


Търся ръката ти с обич стаена,

със насълзени от нежност очи.

Предателски чувства напират в гърдите,

пълен с любов ме докосваш, мълчиш...

Пак ме потапяш във чувства погрешни,

пак ме оставяш без лъч светлина!

Топла прегръдка очаквах със трепет...

а ти ме остави на прага сама!

С мисли лудешки ли станах виновна?

С мигновенни желания грях ли сторих?

Как да устоя на пламтящия огън?

А влудяваш ме толкова много!

Само за миг да те зърна ми стига,

да те докосна - желана мечта!

Зная, виновна съм, че те обичам,

моли сърцето ми прошка сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Илиева All rights reserved.

Comments

Comments