Прости
Дими, Благодаря ти!!!
Търся ръката ти с обич стаена,
със насълзени от нежност очи.
Предателски чувства напират в гърдите,
пълен с любов ме докосваш, мълчиш...
Пак ме потапяш във чувства погрешни,
пак ме оставяш без лъч светлина!
Топла прегръдка очаквах със трепет...
а ти ме остави на прага сама!
С мисли лудешки ли станах виновна?
С мигновенни желания грях ли сторих?
Как да устоя на пламтящия огън?
А влудяваш ме толкова много!
Само за миг да те зърна ми стига,
да те докосна - желана мечта!
Зная, виновна съм, че те обичам,
моли сърцето ми прошка сега!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
