Прозрачен, празен съм - мехур на риба.
Прозрачен, празен съм - мехур на риба.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Изсъхвам бавно, хвърлен на паважа.
Настилката е истинската твърдост.
Чакълът е безкрайната реалност.
И ето, пукат се дълбоките ми бръчки.
Протича слуз, прокапва жълта течност:
секрети от мечтите, сок от нощни мисли.
Утайката на дните.
Животът ми е просто физиология.
Процес на гниене и точна диагноза...
Ще белнат голи кости - тъжни истини.
…И ще се срамувам да си спомня.
Да стигнеш до смъртта е избавление.
Кому е нужно дългото умиране ?
© Светослав Иванов All rights reserved.
