Apr 6, 2005, 12:49 AM

Пълнолуние

  Poetry
242 0 22
Господи,
колко дълга нощ.
И това пълнолуние...
Бездушна кръглата луна
блести като прожектор.
Ослепи ме.
Кукумявката
отново закрещя,
този път в хор
с виещите псета.
Витае смърт и сакаш
устройва си парад.
И как да спя
в отеснялото легло,
превърнало се в клада?...
Запалвам нервно
поредната цигара
в очакване на утрото
да пръсне
дневната си светлина.
Господи, колко
тежка е нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави за стиха!
  • Тежи нощта,
    на края й виси луната.
    Но ще съмне...
  • Аз искам вечерницата да те целуне от мен на разсъмване, за да бъде денят ти прекрасен, Галя!
  • Тъжна нощ,добре е че винаги свършва..и аз не обичам пълнолунните безсъници.Луната е виновна,нали?

    Поздрав за стиха!
  • Кошмарни са такива нощи, Надя, особено, когато нещо ти тежи, но важното, е че успяваме да ги преодоляваме. Благодаря ви Веси, Аничка и Катина, на всички пожелавам прекрасни дни и нощи!