Dec 12, 2005, 10:17 PM

Път към вечността

  Poetry
116 0 10
Път към вечността     Пламъчето бавно избледнява... Празнотата ме изпълва до полуда, не прощава. Вече спря и да се съмва...   Денят превърна се в заблуда, донесе мрака, сънищата взе... Сам, във себе си изгубен, пътя празен аз поех!   Живот безплътен не мога да живея, искрящ с фалшива топлина! В компания на сенки, душата да пилея за късче слаба, бледа светлина...   В лабиринт от звуци търся тишина, в земя на мъртви диря живите цветя... Очите слепи отнеха реалността, оставиха ме сам да търся вечността....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Крумов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиви стихове. Дано любовта се е върнала при теб. 6 от мен.И ти пожелавам да възродиш любовта.
  • И това стихче е прекрасно като останалите Браво!Възхищавам ти се 6 от мен :О)
  • А всъщност има ли вечност и ако има какво представлява тя?!Дали това е пътят към самия себе си...Неее!!!Ако не уважаваш решенията си,значи не уважаваш и себе си..Ти си ми умничък и можеш..Оценката си я знаеш,защото съм ти фенка
  • Тъжно....но хубаво!
  • Хубав стих!Браво!