Път към вечността
Път към вечността
Пламъчето бавно избледнява...
Празнотата ме изпълва
до полуда, не прощава.
Вече спря и да се съмва...
Денят превърна се в заблуда,
донесе мрака, сънищата взе...
Сам, във себе си изгубен,
пътя празен аз поех!
Живот безплътен не мога да живея,
искрящ с фалшива топлина!
В компания на сенки, душата да пилея
за късче слаба, бледа светлина...
В лабиринт от звуци търся тишина,
в земя на мъртви диря живите цветя...
Очите слепи отнеха реалността,
оставиха ме сам да търся вечността....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Крумов Всички права запазени
Браво!Възхищавам ти се 
