пътят
Събуждам се уморен
вълци вият в моя ум
загробен.
Оглеждам се и виждам
шаман стои пред мен
чака ме вероятно.
Вреето е спряло
живота застинал
подава ръка и чака да го последвам до другата
страна.
Отвън лодка стои
същество я държи
кръв по улиците празни
дим в небесата сиви
прах в очите на хората живи.
Това ли е краят?
Тих хаос-излая лодкарят
Шаманът стои до мен
превръщам се в спомен
наблюдава моя дух сломен
седя като човек ослепен
и се сещам,че и преди
тук съм бил,нали?
Страхът изчезва
идва силата.
Духовете на моща обземат тялото ми.
Сега осъзнах
Това са мойте владения
без никакво колебание
призовавам времето и смърта
да станат отново мой роби
тук и сега.
© Део All rights reserved.
