6 abr 2006, 23:07

пътят

  Poesía
105 0 4
Събуждам се уморен вълци вият в моя ум загробен. Оглеждам се и виждам шаман стои пред мен чака ме вероятно. Вреето е спряло живота застинал подава ръка и чака да го последвам до другата страна. Отвън лодка стои същество я държи кръв по улиците празни дим в небесата сиви прах в очите на хората живи. Това ли е краят? Тих хаос-излая лодкарят Шаманът стои до мен превръщам се в спомен наблюдава моя дух сломен седя като човек ослепен и се сещам,че и преди тук съм бил,нали? Страхът изчезва идва силата. Духовете на моща обземат тялото ми. Сега осъзнах Това са мойте владения без никакво колебание призовавам времето и смърта да станат отново мой роби тук и сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Део Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios