Разбита ваза...
Разбита ваза... Пръснати парчета
блестят по пода, ваза без цветя съм.
Изгрява слънцето, а после - нощ безсънна.
Протегнал длани - драскам празнотата в мене,
и сам потъвам, без да се възвръщам.
Умирам не след ден, а всяка следваща минута.
И няма днес, и няма утре... Само вчера!
И аз съм сам, и вече - никой.
С очи прохождам празните пътеки.
Проклинам ги... И те обичам!
блестят по пода, ваза без цветя съм.
Изгрява слънцето, а после - нощ безсънна.
Протегнал длани - драскам празнотата в мене,
и сам потъвам, без да се възвръщам.
Умирам не след ден, а всяка следваща минута.
И няма днес, и няма утре... Само вчера!
И аз съм сам, и вече - никой.
С очи прохождам празните пътеки.
Проклинам ги... И те обичам!
© Светослав Иванов All rights reserved.
