Разбутани мисли
Днес разбутах мислите си, като
дрехи в скрин съдран от време.
Огнени, блестящи, шарени и сиви
се затичаха навън да видят свят.
Като мънички деца съдрали колене
или весели щураци те крещят сега.
Мъча се да ги опримча, да ги задържа,
ала те изплъзват се лудешки и различни.
Гали ги с перо притихналото зимно слънце.
Сняг блещукащ се отронва върху тях.
Мислите ми непокорни в цветни краски,
бързат, надпреварват се и в мен шептят.
дрехи в скрин съдран от време.
Огнени, блестящи, шарени и сиви
се затичаха навън да видят свят.
Като мънички деца съдрали колене
или весели щураци те крещят сега.
Мъча се да ги опримча, да ги задържа,
ала те изплъзват се лудешки и различни.
Гали ги с перо притихналото зимно слънце.
Сняг блещукащ се отронва върху тях.
Мислите ми непокорни в цветни краски,
бързат, надпреварват се и в мен шептят.
© Лили Спасова All rights reserved.
