30 ene 2005, 11:10

Разбутани мисли

  Poesía
158 0 4
Днес разбутах мислите си, като
дрехи в скрин съдран от време.
Огнени, блестящи, шарени и сиви
се затичаха навън да видят свят.

Като мънички деца съдрали колене
или весели щураци те крещят сега.
Мъча се да ги опримча, да ги задържа,
ала те изплъзват се лудешки и различни.

Гали ги с перо притихналото зимно слънце.
Сняг блещукащ се отронва върху тях.
Мислите ми непокорни в цветни краски,
бързат, надпреварват се и в мен шептят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, мила Пепа!
  • Хубаво е когато мислите ни излязат от претрупания и заключен скрин. Колко ценни мисли понякога ги затрупваме с наболялите ни проблеми и дълго или завинаги ги забравяме. Много ми хареса!
  • Благодаря ти, мила Пепа!
  • Хубаво е когато мислите ни излязат от претрупания и заключен скрин. Колко ценни мисли понякога ги затрупваме с наболялите ни проблеми и дълго или завинаги ги забравяме. Много ми хареса!