Разделени
Над град, потънал в мъгла,
часовникът донася ни нощта.
Вятърът разклаща клоните голи
на високите стряскащи тополи.
Вървя из града просто така -
облива ме с нежност малката луна,
мостът чака своя постетител,
а реката се бунтува за едничкия си зрител.
Въпроси много изливат се в реката,
потъват бавно в студената вода
и очакват в дълбините светлината,
която ще разкрие тайната на любовта.
На кея изпраща ме мъглата,
плъзнала в нашето градче,
потънали в шума, мостът и реката
Животът продължава да тече.
часовникът донася ни нощта.
Вятърът разклаща клоните голи
на високите стряскащи тополи.
Вървя из града просто така -
облива ме с нежност малката луна,
мостът чака своя постетител,
а реката се бунтува за едничкия си зрител.
Въпроси много изливат се в реката,
потъват бавно в студената вода
и очакват в дълбините светлината,
която ще разкрие тайната на любовта.
На кея изпраща ме мъглата,
плъзнала в нашето градче,
потънали в шума, мостът и реката
Животът продължава да тече.
© Александър Кинов All rights reserved.
